Победобесие
Победобесие = Победа + бесове
Този неологизъм се появява през 2005-а по отношение на 60-годишнината от Победата над нацистка Германия и необятно разгърнатите мероприятия, свързани с празнуването на Победата - концерти, паради, развети флагове, връщане на култа към военната символика, сакрализиране и обединение на царския със руския империализъм. Автор на неологизма победобесие е протойерей Георгий Митрофанов.
Според известната трактовка - където го няма Бог, идват бесовете (демоните). Това са нечистите сили, които съблазняват индивида и заместват потребността му от Бог. Както знаем, Достоевски има цяла книга на тази тематика - " Бесове ". По неговата трактовка бесовете са революцинните придвижвания, които се надигат по неговото време (1860-70-те години), с цел да пометат съществуващия ред, да унищожат Бога и Царя, които са стълбовете на " особената историческа задача " на съветския народ. Това е различен държавен мит, който пропагандата през вековете драговолно употребява - митът за " особената историческа задача ". Според този мит (също от XIX век) руският народ има свръхестествена задача да бъде страж на християнските полезности - в контраст на материалистическия Запад, който е загърбил духовното.
Какво обаче произлиза на процедура от цялата тази духовна каша?
Сайтът " Победобесие " дава следното резюме:
"...Това са " планови мероприятия " вместо жива памет. Това е успех на агитпропа. Това е опрощение за днешни и бъдещи закононарушения. Това е милитаристична нервност. Това е задръстване на устата на несъгласните. Това е национализъм и сталинизъм. Това е инструмент за репресии и хибридна експанзия. "
***
Вземи ме, гробарю, в своята ладичка лека
Наскоро съветското победобесие роди нова непостижима за простата човешка мисъл формула: с парите - обезщетение за загинал войник, се купува бяла лада.
Руският тв канал Россия 1 излъчи репортаж за фамилията и родното място на умрял в Украйна боец. Наред с патетичните приказки по какъв начин боецът паднал в битката против украинския фашизъм репортажът в детайли споделя по какъв начин с " гробните пари " за мъртвия наследник родителите му си купили чисто нова бяла лада.
Ладата, споделя фамилията, купихме " в памет на нашия воин ".
Такова значи посвещение. За този хубав блян си дават живота синовете на Русия. Макар че въпреки всичко е по-красиво от другия известен претекст - по какъв начин съветската войска в Украйна краде бяла техника и бели тоалетни чинии.
С опрощение, това звучи като попфолк шлагера от близкото минало: Бял мерцедес ме преследва в живота... Бяла лада ме преследва в гибелта.
Репортажът приключва алегорично - с новата бяла лада опечаленото семейство отива на... гробището.
В рускоезичния интернет незабавно се появиха съпоставения по какъв начин по-рано мъртвите бойци се превръщаха в бели жерави, а в този момент се трансформират в бели жигулита.
Белите жерави са лирически образ от шлагера на Расул Гамзатов " Журавли ". В песента по неговите стихове героят гледа белите жерави в небето и си показва, че това са мъртвите му бойни приятели. А в техния строй той вижда и едно местенце за себе си.
Оня ден публикувахме и версия на български.
Този неологизъм се появява през 2005-а по отношение на 60-годишнината от Победата над нацистка Германия и необятно разгърнатите мероприятия, свързани с празнуването на Победата - концерти, паради, развети флагове, връщане на култа към военната символика, сакрализиране и обединение на царския със руския империализъм. Автор на неологизма победобесие е протойерей Георгий Митрофанов.
Според известната трактовка - където го няма Бог, идват бесовете (демоните). Това са нечистите сили, които съблазняват индивида и заместват потребността му от Бог. Както знаем, Достоевски има цяла книга на тази тематика - " Бесове ". По неговата трактовка бесовете са революцинните придвижвания, които се надигат по неговото време (1860-70-те години), с цел да пометат съществуващия ред, да унищожат Бога и Царя, които са стълбовете на " особената историческа задача " на съветския народ. Това е различен държавен мит, който пропагандата през вековете драговолно употребява - митът за " особената историческа задача ". Според този мит (също от XIX век) руският народ има свръхестествена задача да бъде страж на християнските полезности - в контраст на материалистическия Запад, който е загърбил духовното.
Какво обаче произлиза на процедура от цялата тази духовна каша?
Сайтът " Победобесие " дава следното резюме:
"...Това са " планови мероприятия " вместо жива памет. Това е успех на агитпропа. Това е опрощение за днешни и бъдещи закононарушения. Това е милитаристична нервност. Това е задръстване на устата на несъгласните. Това е национализъм и сталинизъм. Това е инструмент за репресии и хибридна експанзия. "
***
Вземи ме, гробарю, в своята ладичка лека
Наскоро съветското победобесие роди нова непостижима за простата човешка мисъл формула: с парите - обезщетение за загинал войник, се купува бяла лада.
Руският тв канал Россия 1 излъчи репортаж за фамилията и родното място на умрял в Украйна боец. Наред с патетичните приказки по какъв начин боецът паднал в битката против украинския фашизъм репортажът в детайли споделя по какъв начин с " гробните пари " за мъртвия наследник родителите му си купили чисто нова бяла лада.
Ладата, споделя фамилията, купихме " в памет на нашия воин ".
Такова значи посвещение. За този хубав блян си дават живота синовете на Русия. Макар че въпреки всичко е по-красиво от другия известен претекст - по какъв начин съветската войска в Украйна краде бяла техника и бели тоалетни чинии.
С опрощение, това звучи като попфолк шлагера от близкото минало: Бял мерцедес ме преследва в живота... Бяла лада ме преследва в гибелта.
Репортажът приключва алегорично - с новата бяла лада опечаленото семейство отива на... гробището.
В рускоезичния интернет незабавно се появиха съпоставения по какъв начин по-рано мъртвите бойци се превръщаха в бели жерави, а в този момент се трансформират в бели жигулита.
Белите жерави са лирически образ от шлагера на Расул Гамзатов " Журавли ". В песента по неговите стихове героят гледа белите жерави в небето и си показва, че това са мъртвите му бойни приятели. А в техния строй той вижда и едно местенце за себе си.
Оня ден публикувахме и версия на български.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ